Пепа Деведжиева: Ние от ДСБ знаем как да създадем условия за честен труд и достоен живот

Ще съживим бизнеса с правила, достъп до европейските пари и премахване на данъчния камшик. Битката с монополите ще водим до край

Интервю във вестник “Марица, 29 април

Пепа Деведжиева е на 48 години. Градският лидер на ДСБ оглавява офиса в Пловдив на чуждестранна застрахователна компания с представителство в България. Член е на Демократи за силна България от създаването на партията през 2004 година. Деведжиева е втора в листата на коалицията ДСБ-БДФ за 16-и избирателен район Пловдив-град.

Разговаря Росен Чавдаров

  • Госпожо Деведжиева, ако вярваме на социолозите, изборната битка на 12 май се очертава като двупартиен сблъсък между ГЕРБ и БСП. Това ли истинският спор между дясното и лявото в българското общество днес?
  • Първо, това което казват социолозите, не представя реално картината на реалните настроения на хората. Какво ще изберат българските граждани, ще стане ясно на 12 май. И преди изборите през 2005 и 2009 година например на нашата коалиция не се даваха шансове за влизане в парламента, но в крайна сметка ние успяваме. Що се отнася до сблъсъка между дясното и лявото, това отдавна са подменени ценности, когато става дума за двете големи партии днес. БСП явно има лява платформа. Социалистите пак обещават рязко повишаване на доходите, разкриване на нови 250 000 работни места и т.н.. За всички нормално мислещи хора обаче е ясно, че не държавата и правителството създават работни места. Те идват от бизнеса. На него обаче са му необходими добри условия за работа и развитие. Именно това трябва да гарантира властта. От БСП по традиция развяват и други популистки лозунги. Знаем обаче, че точно лявата партия излъчи най-много олигарси и назначени бизнесмени в България, като на голяма част от тях раздаде и националните богатства. Така че в личен план елитът на столетницата никак не е далеч от десните ценности. Точно обратното е при ГЕРБ. Голяма политическа и идеологическа лъжа е, че ГЕРБ е дясна партия. Самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви при падането на правителството му, че партията прави завой и вече започва да мисли за това как живеят гражданите. Борисов обаче е известен със своята непоследователна мисъл, защото в интервю за „Ройтерс” миналата седмица обяви точно обратното – основен приоритет на ГЕРБ остава фискалната дисциплина и парите на държавата, а затягането на коланите ще продължи. Не знаем вече дали има място за нови дупки в пристегнатия колан на българите.
  • ДСБ обаче, която се приема за изконна дясна партия, няма голяма подкрепа в обществото днес?
  • Пак повтарям, това ще стане ясно на 12 май. Аз лично вярвам в мъдростта на българския народ. Защото хората помнят, че само десните са успявали да изведат страната в момент на тежки кризи. При това днешната криза не с тежестта на онези изключително трудни времена, които българският народ изстрада през 1990-а или 1997-а. Днес България по-скоро е в криза на некадърното управление от последните 8 години. Решенията на днешните проблеми са лесни – работа, доходи, сигурност и ясни правила в държавата. Необходим ни е растеж на икономиката и активиране на пословичното трудолюбие и инициативност на българина. Ролята на държавата тук трябва да се сведе до създаване на нормални условия за работа и живот, а администрацията трябва да има само една мисъл в главата – учрежденията са създадени, за да служат на хората, а не хората – за употреба на учрежденията.
  • Как обаче реално ще се случи промяната?
  • С волята на всички българи. Едва ли има хора в България, които искат нарочно да се мъчат и да живеят зле. Песимизмът е временно състояние на духа, защото водеща за всеки човек е надеждата. Хората просто трябва да помислят добре, преди да застанат пред урните на 12 май. Нашите послания са ясни и прости. Ние имаме смелост да сложим пръст в раната, а съдбата обича смелите. Ние казваме ясно – битката с монополите трябва да се води докрай. Не трябва обаче да я бъркаме с призивите за национализация и изгонване на инвеститорите. Тук става дума за ясни правила и отговорности на държавните институции, които имат задължението да налагат правилата и да следят за тяхното спазване. Трябва да е ясно кой допусна безконтролната работа на монополите в енергетиката, довели до истерия хората и уличните бунтове. Кой кадрува в ДКЕВР, Енергийния холдинг и останалите институции. Важно е гражданите да разберат още кой създаде на килограм централите за зелена енергия, които реално повишават цената на тока. Има обаче и друго проблем. Всички трябва да сме наясно, че тенденцията в световен мащаб е цените на енергията да растат. Проблемът при нас е, че през последните години бяха блокирани доходите на хората. Липсата на идеи за развитие на практика блокираха развитието на икономиката. Виждате какво се случва днес. Едва 800 000 българи работят като собственици или служители в компаниите, които създават ръст на Брутния вътрешен продукт и добавена стойност. В обществото има огромен дисбаланс между тези, които създават прираста, и тези, които го потребяват. В България вече не се произвежда и една ютия, земеделието се превърна в монокултурен отрасъл на зърнопроизводителите, а все повече сектори се превръщат в обикновени износители на суровини. Вместо да произвеждаме и продаваме медни кабели или апаратура, ние изнасяме руди. Днес голямото предизвикателство е да се създадат условия за работа на българските и чуждестранните инвеститори, които да работят, да създават работни места, да дават по-големи заплати, да печелят и да си плащат данъците. Вижте какво се случи с индустрията в Пловдив. Преди 10 години тук имахме две индустриални зони, в които освен пловдивчани, работеха над 70 000 души от съседните общини. Днес предприятията от производствения сектор се броят на пръсти, а пловдивчани търсят препитание в съседните общини, или в чужбина. От личния си опит като управител на северната индустриална зона знам, защо бизнесът не желае да инвестира в Пловдив. Хората са уплашени от административния камшик. Оплакват от тромавите чиновници, високите данъци, таксите и непрекъснатия рекет на различни институции. Пред бизнеса се поставят непосилни административни и данъчни изисквания. Общината и държавата го изстискват като лимон. На среща с представители на малкия бизнес хората направиха пред мен точен анализ на положението си днес. Разходите за монополни плащания, комунални услуги, данъци и такси на една малка фирма са се вдигнали два пъти и половина през последните 8 години. В същото време заради свитото потребление продажните цени са се увеличили едва с 30-40%. Фирма с петима служители трябва да наема счетоводител на минимум две минимални работни заплати, на такава база се осигурява и собственикът, макар че има месеци, в които не е изкарал тези пари. Отделно от това бизнесменът се оплаква, че всеки ден трябва да внимава за половин дузина наредби и режими, като при всяка грешка в документацията го грозят огромни глоби. Само свързаните с откриване на малък търговски обект наредби са една дузина. При грешка по всяка от тях човекът плаща глоби по 500 лева. Според нас за малкия бизнес трябва да се върне патентния данък, а хората да плащат осигуровки върху реалните си доходи. Общината също трябва да се озапти в търсенето на приходи. В Пловдив се говори за вътрешни заповеди в отделните административни звена, с които са спускани норми за събиране на пари от глоби за бизнеса. Това е недопустимо. Според нас административната тежест трябва да се сведе до минимум, за да могат хората да печелят, да реинвестират в бизнеса си и да откриват нови работни места.
  • Пари обаче трябват още за пенсиите, за здравеопазване и образование, за останалите социални сектори. Откъде ще дойдат тези средства?
  • Пак от бизнеса. Просто няма други възможности. Другото е печатане на пари и познат от 1997 година сценарий. За съжаление в предишните 8 години се пропуснаха две големи възможности пред икономиката. По време на тройната коалиция в състояние на растеж и финансова стабилност не се създадоха условия за развитие на предприятия, които наистина да са конкурентни на европейския и световния пазар. Правителството на ГЕРБ пък обърка всичко – от харченето на парите в резерва до разпределението на европейските фондове. Всички знаем, че Борисов не спря да говори за магистрали и инфраструктура, но и там лъснаха огромни проблеми. Това наистина са важни неща, но по-голямата част от парите трябваше да стигнат до реалните производители и предприемачи. Вместо това ГЕРБ, която уж се анонсира като дясна партия, създаде по изкуствен начин система за контролирано разпределение на средствата, което доведе до корупция и провали. Фондовете се разпределиха между стотина големи компании в отделните сектори, които не извършваха реално договорените поръчки, а само напомпваха цените на различните проекти. На всичко отгоре в пътностроителния сектор много от големите играчи си взеха парите от държавата, но не се разплатиха с реалните доставчици и изпълнители. Така днес десетки малки фирми в бранша са пред фалит. Иначе парите се водят договорени и усвоени. Фондовете са оползотворени, но от това България няма така рекламираните магистрални пръстени, няма нови работни места, а бизнесът никак не е станал по-стабилен и конкурентен. А уж това бяха стратегическите цели на европейските програми. Ние ще наложим ясни правила на достъп до европейските средства, с които реално да се помогне на бизнеса. Другата възможност е по-гъвкавите условия за кредитиране. Пропусната бе възможността за създаване на реален гаранционен фонд, който да подпомага предприемачите през инструментите на Банката за развитие. Такъв фонд уж съществува, но бизнесът няма пряк достъп и до него. Така парите, с които трябваше да се осъществява целево кредитиране за различни проекти на малкия и средния бизнес, отиват в банките. Те пък отново действат като монополисти и ги предоставят на предприемачите по общите условия. На въпросната среща с малкия бизнес собственик на малка фирма пресметна, че реално получава бизнескредитиране на 13-14% лихви и такси. При положение, че годишната доходност в неговата работа е 30-35%, на практика банката е негов съдружник. Тук отново стигаме до въпроса с монополите в различните отрасли. При банките, както при продажбата на горива и енергия, реално действат картелни споразумения, но никой няма смелостта да ги разбие. Комисията за защита на конкуренцията не прави нищо по въпроса. Проблемът с монополните плащания пред бизнеса е същият, както за обикновените хора. Приходите във фирмата или в семейството години наред не мърдат, а монополните плащания, данъците и таксите растат. Така свободните пари у хората за храна, почивка, дрехи или обувки остават все по-малко и се стига до порочен кръг, в който хората обедняват ежедневно, а малкият бизнес фалира, защото няма кой да пазарува неговите стоки и услуги. В резултат на това всяка година в България фалират хиляди предприемачи и земеделци.
  • Много хора обаче обвиняват точно правителството на Иван Костов за съсипването на индустрията с разпродажбата на българските предприятия?
  • Това е една лъжа, която бе повторена стотина пъти и постепенно се превърна в истина. Ние обаче ще повторим сто пъти истината за работата на онова правителство. Всички знаем, че то дойде на власт в една фалирала държава, в която предприятията бяха опоскани, а банките –банкрутирали. Парите на хората бяха откраднати или изядени от инфлацията, пенсионната система бе рухнала. Българите излязоха на улицата и изритаха предишната власт, защото се страхуваха, че няма с какво да нахранят децата си утре. Тогава Иван Костов имаше смелостта да състави правителство. Истината е, че в онези 4 години реалните доходи скочиха 4 пъти, а пенсиите – с 300%. Ние провеждаме дясна политика и не се срамуваме от това. Собствеността бе върната на хората, а частната инициатива изведе България на правилния път. В резултат на направените промени последваха 9 години на непрекъснат растеж, без държавата да вземе и лев външен заем. Вярно е, че при някои конкретни приватизационни сделки е имало грешки и ние не се страхуваме да признаем това. И днес обаче твърдим, че само предприемаческият дух и частната инициатива, а не Станишев и Борисов, могат да изведат България от кризата. Държавата е лош стопанин и това е известно на всички. Според една статистика, която управляващите днес не желаят да оповестят, изкуствено поддържаните държавни предприятия са генерирали в последните години над 10 млрд. лева загуби. Как обаче да продължи да работи една система, която се управлява зле и непрекъснато губи? И когато въпросните държавници се предадат и поискат да се отърват от един грохнал индустриален динозавър, се оказва, че никой не иска да го купи. Ние от Демократи за силна България не сме популисти. Затова не говорим за изкуствено поддържане на работни места или многохилядни заплати и пенсии още тази Коледа. Ние обаче знаем как да създадем условия, в които българите да живеят и работят спокойно. Да работят усилено и честно, за да печелят за себе си, за своите деца и за своите родители.

 

Един коментар напишете коментар

  1. vesela rizova says:

    няма какво да кажа освен едно голямо БРАВО.

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>