Земеделие

ЦЕЛИ:

  • Развитие на ефективно и конкурентоспособно земеделие, съобразено с националната специфика и регионални особености;
  • Преминаване на широк кръг от регистрираните земеделски производители от полупазарни към пазарни земеделски стопанства и осигуряване на достатъчни количества разнообразни суровини за хранителната промишленост;
  • Пълно оползотворяване на европейските средства по линия на Общата селскостопанска политика за периода 2014–2020 г. и достигане на средствата до много по-широк кръг от реципиенти (особено фамилни, малки и средни земеделски стопани);
  • Максимално задоволяване на хранителната промишленост с пресни, качествени местни суровини за производство на широк кръг традиционни храни;
  • Развитието на животновъдството, рибовъдството и аквакултурите, зеленчукопроизводството и овощарството – приоритет през следващите 4 години;
  • Производство на богата гама от продукти на дървопреработвателната промишленост и износ на готови изделия, а не на сурова дървесина;
  • Устойчиво ангажиране на голям брой селско население и население на малки градове и общини в земеделското производство.

Гарантиране на свободната конкуренция в земеделския сектор

  • Ограничаване на монополите в земеделския бизнес – предотвратяване на картелирането и спекулата в търговията със зърно и слънчоглед и предотвратяване на кризи при снабдяване на пазара с брашно и хлебни изделия;
  • Системата на субсидиране чрез „директни плащания и пазарни мерки” реално да изпълнява своето предназначение да подпомага доходите на голям брой селскостопански производители и стандарта им на живот, а не свръх доходи на избрани физически лица;
  • Създаване и развитие на устойчиви и конкурентни аграрни структури чрез изграждане на фермерски тип земеделие. Приоритетно кредитиране и максимално усвояване на субсидиите от фамилните, малките и средноголемите земеделски стопанства за формиране на средна класа в земеделието и устойчиво развитие на човешките ресурси в селските райони;

Комасация на земеделската земя чрез:

  1. Доброволна и базирана на ясни икономически правила с цел ускоряване на капитализацията на поземлената собственост и уедряване на земеделските имоти;
  2. Недопускане раздробяването на вече уедрени парцели на собствениците, годни за селскостопанска дейност;
  3. Стимулиране на комасацията от реални регистрирани местни земеделски производители и отнемане на привилегиите на акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които нямат за цел земеделско производство, а отдаване под аренда и източване на средства към други отрасли или държави.

Цялостно преразглеждане на аграрното законодателство в съответствие с членството на България в ЕС:

  1. Осигуряване на нормативни правила за разпореждане, наследяване и други форми на трансфер на земята към ефективни ползватели и производители, осигуряващи ускорени инвестиции за повишаването на почвеното плодородие;
  2. Недопускане на национално законодателство, поставящо местните производители в неравностойно конкурентно положение.

Прозрачност в дейността на публичните аграрни институции и повишаване на административния капацитет:

Отхвърляне на политическата намеса и деполитизация на назначения административен състав чрез:

  • Прозрачност при атестирането на административния апарат чрез предварително оповестени и приети критерии;
  • Насърчаване на качествената и ефективна работа на административния апарат.

Изграждане на специализирана фермерска кредитна система с широка мрежа от регионални структури:

  • Финансово подпомагане и нисколихвено кредитиране с гратисен период за стратегически важни подотрасли на земеделския сектор (животноводство, рибовъдство, зеленчукопризовдство и овощарство);
  • Кредитиране на въвеждането на високи технологии в земеделието и добри фермерски практики.

Развитие на екологично и биологично земеделие:

  • Повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство чрез производство на висококачествени екологични продукти и използване на съвременни енергоспестяващи и екологични технологии за производство на качествена земеделска продукция;
  • Насърчаване на износа на биологични храни.

Развитие на хранителна промишленост, функционираща с местни суровини:

  • Намаляване на вноса на суровини (сухо или кондензирано мляко, замразено месо и други) и увеличаване на дела на суровини местно производство за предприятията за производство на храни;
  • Институционална подкрепа на местните производители на суровини за производство на достатъчни количества, добро качество и конкурентни цени;
  • Повишаване доверието на потребителите към качеството на храните чрез сертификация, маркетинг и реклама при съответствие със стандартите на ЕС;
  • Преструктуриране на специализирания орган за контрол на храните и оптимизиране на оперативната и извеждане на лабораторната дейност в независима структура, реално функциониране на принципа за контрол „от полето до масата”;
  • Недопускане на случаи на измама на потребителя чрез фалшифициране на продукта или неизпълнение на технологичните документации за неговото производство;
  • Разширяване на директните доставки на храни от производителите до потребителя.

Селскостопанска наука и образование:

  • Развитие на аграрното средно и висше образование и наука, съобразно приоритетите в аграрния сектор за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие чрез ускорено внедряване на научните продукти във фермерската практика и опазване на околната среда;
  • Заплащане на заетите в селскостопанската наука и образование, съобразно стандартите на ЕС.

Развитие на горите като важен фактор, формиращ околната среда

  1. Ясна регламентация при извършване на промени в горския фонд (включване, изключване, замяна, продажба, закупуване и др.);
  2. Забрана за промяната на предназначението на горите от извършени замени за срок от 20 години, лесопригодни гори и земи от ГФ, освен за важни публични цели, чрез промяна на устройствените планове на населените места;
  3. Реално прилагане на принципите за равнопоставеност пред закона на различните видове собственост:
    • възможност на собствениците на гора за избора на начина на управление и организация при провеждането на дейностите в собствеността им, в съответствие със законовите норми;
    • недопускане на смесване на контролни с производствени функции;
    • инвестиране в горската инфраструктура (пътища, просеки и други);
  4. Пестеливо използване на горите и битка с безогледната сеч.

2 Коментара напишете коментар

  1. Елица Матева says:

    За какво земеделие говорите без сектор Пчеларство. Явно сте много заети, за да видите проблема в този сектор. Няма как зеленчукопроизводството и овощарството да се развива като няма пчели. Другото което изпускате е, че пчеларите са не малка част от Земеделските производители.
    Поздрави,

  2. Пламен Андреев says:

    Като дребен земеделски стопанин (растениевъдство) с лично придобивани, но разпокъсани имоти, казвам какво не виждам и защо не ми харества тук написаното:
    Не виждам как пожеланието за пазар се осъществява. Комасацията е пожелание. Заради пазарния стимул трябва да може многобройните и често незнайни собственици и наследници да предлагат земята си при същите конкурсни (търгови) принципи каквито са от ДПФ. На ДПФ ареднаторите дават 80 лева на декар за едно годишно наемане за ниви от 2, 3 5 (много под 10) дка (убеди се в протоколите на ОДЗ), а от обикновените хора подхвърлят по 30-40 лева за десетки декари (говоря за Плевенско по Искъра). Има няколко простички неща, които трябва да направят законотворците, за да с многопечелившо и много хора наемащо земеделие, а не да бъдем подобни на описваните в учебниците при преди 1980г. латиноамерикански латифундии.
    Изяснете какво значи т.2 „Недопускане раздробяването на вече уедрени парцели на собствениците, годни за селскостопанска дейност”.
    Аз ще гласувам за онази партия, която след като каже: „В първите 3 месеца правя такива и такиви поправки в законите и чрез тях народните представители изискваме такива и такива поправки в наредбите. За следващите три месеца правя това и това, следващите шест – изброеното следващо. Година мина. Следващите четири пъти по шест месеца ще стигнат за еди какво си, като периодично преглеждам направеното дали действа както е очаквано. Последната година – изброявам намеренията.”, аз да проверя има ли за мене излишни неща, неща без които мисля че може (например „10 пъти” промени на изписваните курсове по чейндж бюрота или „двайсет пъти” регулирани тарифи на такситата ( и на мене ми се ще след работа таксито да ме върне у дома, ама не щат да влизат в калта) или пък пари за образованието да се дават за частни училища (частното да си е частно, не да смуче кървави пари на хората) и от останалите смислени за мен законови промени видя, че тази партия има най-много на брой най-напред по време сложени законови промени. Нека законовите промени на партията да не са ограничават само с тук обсъжданото. Я да видим кой е мъж на мястото си и забрани отрицателна доходност на фондовете за пенсия, или нещо повече – изиска минимална доходност 3% (всяка година без изключение), или още повече и по-справедливо и по-пазарно – допусне и банките да управляват пари за пенсии, че техните лихви не са падали под 4%.

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>