Деница Сачева – Хроники от първата ми предизборна кампания

hronimki_predizborna_kapmania

Осем дни след като станах на 16 г. дойде 10 ноември 1989г. Спомням си малко, но достатъчно от комунизма. Помня как всички трябваше задължително да сме чавдарчета, пионерчета, комсомолци. Помня, че масово хората мислеха едно, говореха второ и правеха трето. Помня, че за да успяваш, трябваше да си с връзки – умът имаше значение, само ако вървеше в комбинация с подчинение. Спомням си, че ме кръстиха едва на 11 години и после ме викаха в кабинета на директора да ми кажат, че не е препоръчително да ходя на църква. Спомням си, че бях пред изключване от Езикова гимназия заедно с Владо, защото направихме концерт за дарения за децата от Никарагуа, който не беше под патронажа на партията. Беше лична инициатива. А колектива не търпеше подобни своеволия. Първият ми саморъчен плакат за същия този концерт беше смачкан и стъпкан с грайфери на двора на гимназията.

Днес минава почти четвърт век от онова време, а животът в България мирише на ранните 80 години на 20 век.

Директори на общински и държавни фирми по места са принуждавани да стават членове на ГЕРБ, за да запазят работата си – точно както в комунизма. Фирмите са мачкани и рекетирани, както никога досега. Един човек ми каза “Аз от 2011 г. работя ревизии. Каквото произведа, идват и ми го вземат. След всяка ревизия, идва нова. Не мога да изхарча за семейството си нищо, което изкарам – всичко отива в мафията”. Така наречената подкрепа за ГЕРБ се основава на страх от репресии. В кабинета на един човек имаше снимка на ББ, а той ми казва “Ще помагам ви помагам с всичко, с което мога”. “А защо е тази снимка на бюрото ти?”, попитах аз. “За камуфлаж, да ме оставят на мира”, каза ми той. Възрастен мъж ми каза: „Не искам да загубя и сина си, дъщеря ми вече е емигрант.“

Няма да забравя сцената в интернет – клуб, в който видях шестима баби и дядовци със слушалки, които бяха там не за да търсят информация, не за да видят къде могат да почиват, не за да научат нещо ново и за социален контакт, а….. за да ползват скайп и да говорят с децата си. Преодолели всякакви граници за лично пространство, те говореха един върху друг – никой не чуваше другия – за тях важното беше, че в екраните виждат снимките от профилите на децата си.
Срещнах и дребничка, мила възрастна дама, с живи, топли кафяви очи. Напомни ми моята баба, която ме отгледа. Гледа ме тя право в очите и ми казва “Аз съм трафикант”. “Ама какъв трафикант сте вие госпожо?”, отвръщам и аз. „ О, аз редовно минавам границата с два стека цигари в гащите и така се издържам“, застрелва ме с думи от упор тя.

„Инвестирах в животновъдство и съжалявам, че си загубих годините. Със същите бизнес планове и инвестиции мой приятел в Гърция кара хубава кола, децата му учат в добри колежи, той прави нови планове. Аз не смея да планирам един празник и от банката постянно ме търсят.“, с огорчение ми споделя животновъд. „Картелната мафия ни убива, знам ги кои са, знам къде се събират, знам какво правят, но няма кой да ни защити.“, продъжава той.

„ И аз като вас съм на 40 години, не искам да бъда богат, но искам да си изкарвам парите с личен труд. Толкова много ли искам?“, става млад мъж от задните редове.

А човекът, който преди дни е врътнал ключа на кафенето си, се възмущава от първия ред „В България всички са щастливи – и кокошките, и прасетата. Нещастни са само хората.“
Хората, които създават работни места се оплакват и още едно измерение на соцпопулизма на ГЕРБ – така наречените почивни дни по 6 накуп, които често стават 10, понеже много хора си вземат отпуск. Отпуск, който както знаете благодарение на ГЕРБ е обект на двойна администрация – едни са датите, които се подават в инспекцията по труда, съвсем други са тези, в които хората реално излизат в отпуска. Но т.нар. дясна партия ГЕРБ вмето свобода издига в култ контрола. И живота на три плана – едно да мислиш, друго да говориш, трето да правиш. За да оцелееш.

Ето какво ми написа по мейла един работодател „ Този крайно комунистически принцип го има само у нас – да се съеднияват празници и после да са “отработват” – естествено никой не работи и тогава. Ако някога някой иска да свърши нещо полезно за тази страна, крайно време е този комунизъм да се изкорени завинаги. Ефекта е че фирмите няма да си направят оборотите и ще се гърчат още 3 месеца след това да ги наваксат. На цалата ни мара втасала! Това се повтаря всеки май и септември. Това и в най-богатите държави не си го позволяват! Те герберастите, понеже са същите като комунистите, това не само че не го промениха, ами го затвърдиха! При положение че ние имаме икономика и наследство, което за да оправим би трябвало да работим по 16 часа на ден! „

Ако знаете колко добре ги разбирам тези хора… Самата аз толкова пъти съм била на ръба на фалита, мачкана от ревизии и проверки, с опити да бъда рекетирана от хора, за които бизнес и корупция са две страни на една монета. Така добре познавам чувството да искаш да бъдеш свободен и сам да градиш, дори и когато са ме убеждавали, че бизнес средата у нас не позволява кой знае какво развитие.

След всяка среща все повече осъзнавам, че това са хората, за които искам да работя. На тези хора искам да бъда представител в парламента.

Един коментар напишете коментар

  1. Наблюдател says:

    Г-жо Сачева, Валидността на Вашия документ за самоличност изтече на 3 февруари 2013 година. Давайте личен пример за спазването на законите.

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>