Разговор с Иван Костов, председател на ДСБ Дарик радио, “Седмицата”, 04.05.2013

ivan-kostov-25

Водещ: Иван Костов, лидер на Демократи за силна България, в „Седмицата” на Дарик радио. Здравейте, г-н Костов.

Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Кое е най-голямото Ви съмнение за България?

Иван Костов: Най-голямото ми съмнение е дали ще ни стигнат силите да минем през тези изпитания, в които се намираме в момента.

Водещ: Какъв е вариантът с неминаването?

Иван Костов: Изпадане в период на политическа нестабилност, както между 89-а и 96-а година на миналия век.

Водещ: Съмнявате се дали няма да се сменят често правителства, мнозинства в парламента, чести избори?

Иван Костов: Да. Съмнявам се дали ще бъде решена политическата криза. Изобщо, съмнявам се, че ще ни стигнат сили да променим конституцията, за да премахнем дефектите на българския политически модел.

Водещ: Това минава задължително през Велико народно събрание.

Иван Костов: Така е.

Водещ: За какво се молите?

Иван Костов: Моля се да ми стигнат силите. Моля се да ни стигнат силите и разума.Защото, движени от емоциите, толкова много години, ние някак си не можем да се доверим на разума и на аргументите. Моля се хората да вземат правилни избори в тези два месеца, които имах за мислене. Защото, ако не направят правилния избор,практически те сами ще обрекат страната си на политическа нестабилност.

Водещ: Всъщност, тези, за които се молите да направят правилен избор…

Иван Костов: Аз им го говоря, между другото, непрекъснато в страната.

Водещ: …искат да чуят разкаяние и то да не бъде плакатно. А да чуят от тези, които са ги водили разкаяние за конкретни грешки, които са направили. Като в една изповед. Вие за какво се разкайвате?

Иван Костов: Вижте, аз съм готов да се разкая за много неща. Но преди да поставим така въпроса, трябва да видим какво съм взел и какво съм оставил след себе си и между тях да търсим разкаянието. Аз съм взел страна в ужасно тежко положение, фалирала, пред фалит, с фалирали банки, с огромен дефицит в бюджета, с хора, които нямат изобщо как да скърпят най-насъщния, които тичаха по камионите по пл. „Ал. Невски”, които раздаваха помощи от ЕС. Аз съм заварил това. И съм оставил страна, за която следващият министър-председател каза, че съм оставил висока летва. Между тези две неща трябва да търсим мястото на моето разкаяние.

Водещ: И какво намирате там?

Иван Костов: Ами…

Водещ: Най-тежкият упрек към Вас е за начина, по който се смени собствеността в България.

Иван Костов: А, не, не.

Водещ: Къде отидоха…, къде отиде богатството?

Иван Костов: А, не, не, в никакъв случай.

Водещ: За това не се разкайвате?

Иван Костов: Това е дълбока заблуда. Това е митологизирана недействителност. Няма такова нещо, просто. Ние, в едно писмо на президента Плевнелиев, който също се беше увлякъл по тази тема, обяснихме достатъчно ясно, че е в тежка заблуда по отношение на тези милиарди.

Водещ: Добре, ако не е това, кое е?

Иван Костов: Не е това.

Водещ: Кое е? Къде сбъркахте, за какво съжалявате? Знаете ли, това е много трудно, аз ще настоя на всички, с които говоря, да го кажат.

Иван Костов: Аз съжалявам и сигурно съм сбъркал, че не се доверих на екипа на Илко Семерджиев и не стартирах, не завърших, на практика, всички мерки за болничната реформа, така че здравеопазването да бъде окомплектовано с цялостна реформа, а се уплаших и последвах съвета и настояванията на Световната банка. Защото те казаха – оставете това за следващото правителство, няма да Ви стигнат тези 7 месеца. И сега си давам сметка, че този момент на колебание е причинил много злини на хората, защото обърна наопаки пирамидата на здравеопазването. Ето Ви конкретна човешка слабост, която може да обясни… Но аз тогава трябваше да се доверя на екипа си, а не на Световната банка.

Водещ: Кой стар закон бихте заменил с нов?

Иван Костов: Много лоши закони има в България, много лоши. В момента огромна част от законите, особено свързаните с контрола върху нелоялната конкуренция на пазара върху обществените поръчки са изтърбушени от една администрация, която тежко е злоупотребила с властта си, ползвайки некомпетентността на политическите екипи, които са идвали да управляват. И демонтираха от там всички елементи, които са свързани със защитата на интересите на потребителите и на обществения интерес. Тези закони, всичките трябва да бъдат сменени, могат да бъдат сменени за два месеца и да дадат резултат за три.

Водещ: Можете ли да бъдете толкова конкретен, както Христос казва – да сменим око за око, със зъб за зъб, с – ако някой Ви удари от едната страна, обърнете другата, казва – нищо, че Мойсей го е направил така, че е казал така да бъде старият закон, ние трябва да вземем нов, Вие можете ли толкова предметно нещо да кажете?

Иван Костов: Мога. Вие говорите за ревизията, която Христос прави на юдейството. Всъщност, това е ревизиране на основен принцип на юдеизма и той е политически афоризъм.

Водещ: Или да смениш „мрази врага си” с „обичай врага си”?

Иван Костов: Аз бих върнал дефиницията на това – що е господстващо положение в Закона за защита на конкуренцията и бих отнел правото на Комисията за защита на конкуренцията да решава кога има нарушения и кога няма. Бих описал всички случаи, за да може да действа по силата на закона, а не да прикрива интересите на нарушителите. Ето, какво бих направил съвършено конкретно. Много неща.

Водещ: Да няма преценка на господстващо положение, а да има дефиниция?

Иван Костов: Да. Те с цялата си наглост отговориха на служебния министър-председател, че не им било това работа, да се занимават с господстващо положение. Пита се как защитават конкуренцията, като не знаят кой има господстващо положение? Но демонтираха това през 2008 година, махнаха от дефиницията.

Водещ: За какво и кому сте благодарен?

Иван Костов: Благодарен съм на родителите си и на съпругата си, заради безрезервната обич и подкрепа, която са ми дали през целия си живот. Благодарен съм на близките си хора, от които съм се научил да обичам и да знам, че не бива да допускам в сърцето си омраза, защото ще ме разруши. Аз съм получил много обич от близките си и съм много благодарен.

Водещ: А с какво се гордеете?

Иван Костов: С децата.

Водещ: Понеже има уловка в този въпрос, в онази притча за митаря и фарисея, че човек не трябва с нищо да се гордее.

Иван Костов: Да, де, но аз си имам грехове, като християнин. И съм горд с децата си. Защото в тези трудни времена, в които отглеждането и възпитаването на добри деца е голямо изпитание и е трудна задача за всеки човек, моите деца все пак успяха да станат добри хора. И това ми е утешението.

Водещ: Най-големият разговор в навечерието на Великден е за това кой има нужда от милост, от състрадание, как богатите да помогнат на бедните. Всъщност, много от притчите, които разказва Христос са за това, за милостивия самарянин, за това, как със състрадателно сърце онази вдовица успя да измоли възкресение на сина си, за богаташа и бедния Лазар, за безумния богаташ. Как ги прочитате Вие сега, в България? Кой има нужда от милост и как да я получи, как богатият да помогне на бедния?

Иван Костов: Вижте, от гледна точка на решаването на проблемите на страната, България не се нуждае от милост, а от икономически решения. Милостта е свързана със социалната политика и със социално подпомагане. Модерното название на милостта е социално подпомагане, социална помощ. Системите за социално подпомагане и социална помощ в България се задъхват и не са в състояние да свършат каквото и да било. Не говорим за личното отношение. Лично ние всички правим това, което можем. Подпомагаме едни или други. Аз съм имал случаи, което не е и редно да казвам къде какво подпомагаме ние точно, с моята съпруга. Но, говорим политически, не от милост, т. е., не от социално подпомагане и помощ има нужда България в момента, а от силна икономическа политика за възстановяване на пазара и за икономически растеж.

Водещ: Т. е., няма нужда от вода, която да стане вино, като на сватбата в Кана Галилейска, такава помощ, чудодейна, някаква?

Иван Костов: Вече има поколение от хора, които са се научили да живеят от милост, което ги деградира. Нека да бъдем, по отношение на един от принципите на Евангелието, десни политици.

Водещ: Какво осъждате?

Иван Костов: О-о-х, осъждам посегателствата на закона. Осъждам, обаче, и отказа да си изпълняват задълженията администрацията, осъждам отказа на политиците да изпълняват дълга си и обещанията, осъждам отказа от правосъдие, осъждам много неща вътре в себе си. Въпреки, че знам, че не бива да се осъждат. Но това са обществени дела, които ако не бъдат критикувани и не бъдат отричани, ще съсипват обществото.

Водещ: За какво ще настоявате?

Иван Костов: А иначе, знам че не бива да съдя другите хора, като хора, персонално. Защото един ни съди, нали, всичките.

Водещ: За какво ще настоявате? Повод вземам от притчата за хананейката, която толкова настоявала пред Христос да изцери дъщеря й, че най-накрая…, той имал друга работа, не искал да се занимава, но накрая й казал – толкова настояваш, че с тази си настойчивост, ще го получиш.

Иван Костов: Да. С което ни предава посланието да бъдем настойчиви, тогава, когато много силно искаме нещо да не отстъпваме.

Водещ: И Вие какво много силно искате?

Иван Костов: Аз много искам България да излезе от тази криза сега? И може би това е последното усилие, което, в рамките на възможностите ми да бъда полезен, е оправдано да отдам и сърцето, и разума си, и силите си.

Водещ: Последно усилие? Това какво е? Да не би заявка за слизане от тичащия тигър на властта, на управляването, за който сте говорил в друго едно интервю?

Иван Костов: Аз…, давам си сметка, че излизането от тази криза няма да е лесно. И че ще коства, може би, последния остатък от сили, които ние имаме. Говоря, това поколение, което влезе в политиката през 1989 година.

Водещ: Т. е., Вие оставате, след като Доган си тръгна, тръгнаха си някои политици от БСП, дългогодишно участвали в политиката, Вие оставате наистина от последните. И сега казвате, че го разбирате.

Иван Костов: Казвам…

Водещ: Че това ще е последното Ви настояване, така ли?

Иван Костов: Казвам, че България трябва да получи последна подкрепа от опита, който е натрупала в годините, да отстрани дефектите от своята конституция, да не допуска повече тези политико-управленски провали. Защото страната ни иначе ще загуби перспективите си за в бъдеще. И че сме длъжни да направим всичко възможно за това. Това казвам. Но си давам сметка колко сложно и колко трудно е това.

Водещ: Т. е., не настоявате на себе си, ако останем още в този въпрос?

Иван Костов: А, как ще настоявам за себе си?

Водещ: Защо не е щастлив българинът?

Иван Костов: Защо не е щастлив?

Водещ: Защо по всички класации, обективно, той трябва да е поне средно щастлив, а като се стигне до въпроса за щастието, е винаги последен, предпоследен, изпреварен от всички други народи по света?

Иван Костов: Не мога да кажа защо не е щастлив. Сигурно, защото е много беден, сигурно, защото знае, че е най-беден.

Водещ: Поне, колкото другите бедни, които се чувстват по-щастливи.

Иван Костов: Той не се сравнява с хората в Азия и Африка, той се сравнява с европейците. И там, виждайки се най-беден, заради това е най-нещастен.

Водещ: Нали, понеже в дни като тези трябва да говорим за това, не можеш да бъдеш нещастен, ако имаш синапово зърно вяра? Не вярва ли българинът?

Иван Костов: Да, ако има синапено зърно вяра, той може да премести планини. Но, ако няма, както е характерно за много хора в България, ако са безверници, или ако са безбожници, което е едно и също нещо, наистина им остава само да бъдат нещастни.

Водещ: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен.

Иван Костов: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен, така е, защото се уповаваш. Имаш си своето упование, имаш си своята надежда. Те са ти достатъчни да не изпадаш поне в нещастие и самосъжаление.

Водещ: Ако тълкуваме притчата за талантите, българинът на кой от тримата слуги на онзи човек, който дал на всеки по един талант, първият ги вложил, умножил, вторият не толкова, третият закопал и гордо върнал таланта…, ако съдим по парите в банките, българинът изглежда в момента като такъв човек, който каквото има, гледа да го прибере, да го закопае, да не използва.

Иван Костов: То е свързано с предишното. Тъй като няма вяра, тъй като няма положителни очаквания, не рискува, за каквото и да било. Заради това закопава таланта, ако има някакъв талант и се стреми да го запази, за да го върне.

Водещ: Той, талантът, е добил друг смисъл след тази притча. Талант е това, което наричаме талант, не парата-талант. Кои таланти българинът не използва? Как да ги използва?

Иван Костов: Българинът не е развил някои способности, които имат европейците, трябва да сме наясно.

Водещ: Кои?

Иван Костов: И трябва да му го казваме и то колкото се може по-често. Например, способността да преценява и да поема риск, да носи отговорност за решенията си. Това е изключително важно, за да правиш бизнес, например.

Водещ: Вие имахте една фраза, за която тогава много Ви осъждаха. Казахте – който е беден, да помисли дали не е мързелив?

Иван Костов: Разбира се.

Водещ: И тогава казваха – как може министър-председателят…, Вие бяхте министър-председател тогава, да говори така? Сега бихте го повторили?

Иван Костов: Разбира се, че ще го повторя, даже с още по-силен глас. Защото, вижте, другото е – ти си политик, ти ме направи богат, макар и да съм мързелив. Нали така излиза обърната логиката на мързеливеца? Понеже ти си политикът, я направи така, че аз да стана богат и да се чувствам добре. А кой може, политик, да го направи, този, който не може да вложи усилия и да развие работоспособност, и да постигне нещо, да приложи таланти, както говорим тук сега, кой може да го направи богат? Вижте, голямата измама и на тези избори, тя се повтаря непрекъснато, това е популисткият лозунг, че политиците могат да дадат работа, могат да дадат заплати, да дадат доходи, високи, на хората. Това не е вярно. Хората изработват доходите, хората създават работата, хората, поемайки риск създават предприемачество и т. н.

Водещ: Да, но българинът, България, изглежда че не знае точно какво да направи. Кой е талантът й? Има народи, които, като кажеш името на държавата и веднага се сещаш за продукта, който тя дава, или за хора, които са нейни символи. Българинът намерил ли е таланта си?

Иван Костов: Да гледа успелите и да подражава. Целият свят така се развива. Хората гледат които успяват, подражават и постигат успехи или не постигат успехи. Но опитват. Гледат като другите, които са прокарали пътя напред. Заради това тези, които са прокарали пътя напред и тези, които са успели, на другите места, в цивилизацията на евроатлантическия свят, се считат като образец, считат се като нещо, което трябва да бъде следвано. Докато тук, при нас? Ето, задаваме си този въпрос на 25-тата година след началото на промените. Още се питаме – а кои са талантите, а кого да следваме? Ами, като не знаем кого да следваме, да следваме мутрите. Или да следваме чалга певиците, ако искате. И те водят в определена посока, само че се боя, че тя е много лоша.

Водещ: Кой Ви е предавал? Кой е Вашият Юда? Кое е най-голямото предателство, което сте преживял?

Иван Костов: Не ми се говори за тези неща. В самото Евангелие нещата с това предателство са много сложни. Ако говорим за случилото се между Юда и Исус. В някакъв смисъл, Исус като че ли е знаел какво трябва да направи Юда и като че ли го е подпомогнал.

Водещ: Вие бил ли сте в хипотеза да подпомогнете да Ви предадат?

Иван Костов: Като че ли е отивал към голямото изпитание, което му е приготвил Господ. Той, някак си…, не, не някак си, а със сигурност не осъжда Юда за това, което е направил.

Водещ: А имал ли сте усещане, че Ви предават?

Иван Костов: Знаете ли колко е интересно, това обстоятелство е изключително и драматично, и много дълбоко философско. То е истинското изпитание на Христовата вяра. Защото той казва – обичай врага си, опитай се да простиш на враговете си. Тогава си истински негов последовател. И, виждате ли, през отношението си към този, който го праща на кръста, фактически участва в пращането му на кръста, показва как на практика следва собствената си представа за любовта и за доброто.

Водещ: Вие имал ли сте усещането, че предавате?

Иван Костов: А, че предавам?

Водещ: Вие?

Иван Костов: Не. Не. Аз съм винаги имал усещането, че съм боец, който не предава и дори не дава възможност да бъде атакуван гърба на този, който е до него.

Водещ: Ще отстъпите ли пред гневна тълпа?

Иван Костов: Не, никога.

Водещ: Защото Пилат Понтийски така отстъпил, макар да не намерил никаква вина у Христос, но отстъпил.

Иван Костов: Пилат е отстъпил по политически причини. Просто се е продал на сцената, която са му приготвили фарисеите.

Водещ: Да, ама сам казахте, че сте отстъпил пред Световната банка, въпреки че е бил прав Илко Семерджиев?

Иван Костов: Е, да, ама тя не беше тълпата, тя беше самият Пилат тогава. А те бяха губернаторите в страната. Те бяха тези, които определяха, те даваха парите, така че не бяха тълпата, в никакъв случай. Искам да кажа, че Пилат е можел много лесно да разгони тази тълпа. Този пример не е добър. Той просто се е възползвал, измил си е, наистина ръцете, оставяйки тези хора сами да се оправят, само и само да няма размирици. Защото се е опасявал, че свещениците могат да му спретнат нещо…

Водещ: Те, тези избори сега не са ли резултат от това?

Иван Костов: И нали знаете какво става след това? Няколко десетилетия по-късно избухват големите въстания, които Адриян смазва, избива половината евреи, другите разселва. Изобщо, напрежението, очевидно, е било много високо и той е действал като политик, който е трябвало да пази реда и сигурността.

Водещ: Накрая, какво пречи на децата в България?

Иван Костов: Но, ако ме питате – бих ли отстъпил на тълпата заради реда и сигурността, много ще се поколебая какво да отговоря. Защото това е истинският въпрос.

Водещ: Да. Е, кажете. Заради реда и сигурността…? Ред да има, мир да има, бихте ли отстъпил?

Иван Костов: Ред да има, мир да има, да. Както Бойко отстъпи.

Водещ: Да, да, всъщност подтекста на този въпрос е…, да, той отстъпи да няма кръв по асфалта.

Иван Костов: Само, че аз казах, че е инсценировка, в която участват и свещениците, и Пилат. Така, че дали и това не беше инсценировка?

Водещ: А Вие…, за да има мир, ако не и гневни хора, които не са прави…

Иван Костов: Гневни хора, които не са прави, трябва да бъдат спрени.

Водещ: …които не са прави и не може да ги спрете.

Иван Костов: Трябва да бъдат спрени.

Водещ: Ще ги спрете.

Иван Костов: Да.

Водещ: Накрая, за децата. Какво пречи на децата в България? Да се хванем, че Христос казва – не пречете на децата да дойдат при мен, да се хванем за думата. Какво пречи да се раждат деца в България, да се връщат децата в България?

Иван Костов: Очевидно, очевидно какво пречи. Лошите условия, липсата на работа, обедняването, несигурността. Хората не се чувстват сигурни, те живеят в постоянен страх, те дори не смеят да говорят по телефона, върна се фразата – това не е за по телефон, дай да се видим, защото не мога да говоря сега и т. н. Това какво е? Кой би живял в такава обстановка? Един модерен европеец защо да дойде тук? Оставете децата да дойдат при мен, знаете ли как трябва да се тълкува? Оставете децата да видят доброто и да отидат при него. Защото някои са готови да съдят децата, защото отиват да учат в добри училища на запад. Нека да отидат. Ние трябва да създадем условия да се върнат. Това е нашето предизвикателство. А не да ги спираме. Защото да ги спираме, си е чист комунизъм. Ще живеете тук, ще имате жителство и т. н., няма да Ви даваме паспорти, няма да Ви пускаме еди къде си, визи няма да получавате. Това са си начини на ограничаване на свободното движение на хората. Ние сме европейци. Европеецът има право на свободно движение. Затова, дайте да дадем на децата да намерят доброто и да отидат при него. И, разбира се, ако сме истинска държава, ако сме истинско общество, трябва да знаем, че у децата, както и във всички възрастни, живее и недоброто, живеят и негативни качества, и отрицателни качества. И че държавата е точно за това ,да се противопоставя на тези негативни неща у нас. Да помага да се развиват добрите и да потушава или да препятства лошите ни качества.

Водещ: Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов в „Седмицата” на Дарик радио.

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>