Истинският национализъм не руши, а утвърждава

IMG_0386Интервю с Председателя на БДФ Жаклин Толева в предаването „Лайв трибуна” по ТВ „Лайв нюз”

водещ Димитър Петров

Темата на днешното издание на „Лайв трибуна” е 72-та годишнина от Обединението на България – Българският Великден през април 1941 г. Наш гост във втората част на предаването е г-жа Жаклин Толева, председател на Български демократически форум. Здравейте г-жо Толева!

Здравейте, г-н Петров. Добър ден на вашите зрители!
Вие имахте възможност да гледате първата част. Започнахме с онези впечатляващи архивни кадри от Народното събрание, когато тогавашният министър-председател на Царство България проф. Богдан Филов обявява акта на Обединението на България. Прави впечатление как целият български парламент, независимо от политически пристрасти, всички са на крака, ръкопляскат и викат „Ура!” – нещо доста различно от това което сме свикнали да гледаме в българския парламент. Може би първо да Ви попитам как възприемате тази разлика?

На първо място бих искала да благодаря на Вас и на вашата медия за това което правите, като поставяте тази тема днес и отбелязвате тази дата. Защото в контекста на предишната част от разговора ви: да, културата на българския народ, културата особено на младите хора е тази, която може да бъде формирана както от политиците, така разбира се и от медиите. И затова изключително ви благодаря за задачата, която сте си поставили в лансиране на идеята, че тази дата, на която навремето българският народ вижда осъществяване на националния си идеал, трябва да бъде отбелязвана днес.

По отношение на тази разлика в реакциите може би дистанцията в годините, може би в голяма степен убиването на националното самосъзнание през 45 години комунистическа идеология и режим също дава своето отражение в третирането на подобни събития. Не може да бъде учудващо това, че през 1941 г., като обявяват в българския парламент Обединението на България, политиците и целокупният български народ изживява своето Възкресение – радостта от това Възкресение. Аз искам да цитирам едни много поетични и много илюстративни слова за дълбоката болка на българския народ назад в годините от това разделение. Това са думите на Симеон Радев по отношение на Берлинския конгрес, който казва: „Целокупна България, осъществена за миг в Сан Стефано, сега бе разпокъсана на три части, чието единство се състоеше в скръбното причастие на една общопонесена неправда.” Т.е. това откъсване на плът от плътта на българската държава е провокирало в миналото редица движения и акции за осъществяване на този национален идеал.

Разбира се. Аз по-скоро зададах въпроса от гледна точка нямаме ли поводи днешният Български парламент също да ръкопляска и единодушно да вика „Ура!” Като се замислим, сега се сещам за едно друго събитие 60 години след Българския Великден – в началото на 2001 г. – падането на визите за шенгенската зона. Тогава по някакъв начин правихме една съпоставка между двете дати. Пролетта на 1941 г. и пролетта на 2001 г. си приличат по това, че ние, българите, и в двата случая след тези актове можем да ходим на остров Тасос без визи.

Безспорно, отпадането на краткосрочните визи за страните, членки на Шенген през 2001 е един акт – постижение на демократичното управление в периода след 1990 г.

В интерес на истината, е хубаво да напомним, че вашата организация Български демократически форум тогава беше част от управляващата коалиция.

Да, безспорно беше. Това което бих искала да отбележа всъщност е, че през тези години след промените от 1989 г. може би на политическата сцена нямаше достатъчно силно присъствие на политически сили, с изключение на Български демократически форум като част от коалицията ОДС тогава, които да акцентират върху новата визия за осъществяване на този национален идеал. Защото още със създаването си в началото на 1990 г. в програмните документи и на Български демократически форум е записано, че ние днес, вече на прага на третото хилядолетие виждаме осъществим на националния идеал в рамките на една Обединена Европа. Т.е. ако навремето наистина дедите ни са участвали във войните, за да осъществят териториалната цялост на България, то днес, когато сме част от Обединена Европа, Европа без граници, можем да осъществим този идеал чрез съотвенти културни политики, икономически политики, специално отношение към българските национални малцинства в съседните ни държави и пр. – целият този инструментариум, който може да упражни едно управление, за да защити принадлежността към българската нация на българската диаспора извън настоящите граници.

Сега ние можем да гледаме април 1941 г. като един добър пример на една политика, водена от няколко правителства – последователна политика, която тогава се увенчава с успех. Но като се загледаме в днешната политическа класа, то не е трудно да се забележи, че организациите, които са приемници на някоя партия или обществена организация от 1941 г., са твърде малобройни. Ето, Български демократически форум е пряк приемник на една такава организация – Съюза на българските национални легиони. Но примерно, в онзи период е имало силна Демократическа партия, а днес Демократическата партия съществува едва ли не само на хартия; имало е Земеделски съюз, а сега БЗНС-тата са повече от пръстите на двете ръце и никоя от тях обаче не влиза в социологическите измервания. Имало е и други политически формации, които някак си остават без приемници.

Ще ми позволите да не влизам в оценка на статуса на другите политически партии и коалиции.

Може би е добре да кажете за вашата и да представите на нашите зрители Съюза на българските национални легиони, който, да не си кривим душата, е все още слабо позната организация за днешните българи.

Българският демократически форум се учредява 1990 г. от бивши членове на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). СБНЛ е организация, която се ражда точно като реакция на Ньойския договор през 1930 г. Учредява се изключително от млади хора с гражданска позиция. В първия член от устава на СБНЛ е записано, че тя е „надпартийна, родолюбива, културно-просветна организация, която има за цел да поддържа родните традиции, религиозния морал и да насажда в българската младеж ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, саможертва, смелост и доблест.” Бих казала, че това са все думи, които за съжаление в днешно време не можем да чуем.

Камо ли да има политики за тяхното осъществяване.

Голямото достойнство на тези хора от СБНЛ е, че тази организация е наброявала към 1944 г., 300 хил. членове! Хубаво е да уточним, че една немалка част от тях са били ученици. Преди всичко членовете на СБНЛ са ученици и студенти.

И това е организация, която не е политическа, това е обществена организация.

Категорично не е политическа, не е партия.

Нещо като сегашните неправителствени организации.

Точно така. Тя просто сумира тази национална съвест, която се изразява в протеста срещу късане на плът от плътта на българската държава. Напоследък чуваме обвинения в национализъм. Някак си панически започва да се бяга от думата национализъм, докато още тогава СБНЛ, както и впоследсвие БДФ като идеен приемник на тази организация, формулира национализма като усещане за принадлежност към Отечеството, родолюбието, обичта; усещане за това че носим в себе си цялата тази историческа даденост на култура, на морал, на традиции. Т.е. имаме един ориентир откъде идваме и накъде отиваме, защото в противен случай просто ще изпаднем в нихилизъм.

Вие споменахте за това очерняне на думата „национализъм”, което започна още в началото на 90-те години на миналия век. Но въпреки тази негативна кампания, имаше периоди, когато се обясняваше как патриотизмът било нещо хубаво, национализмът било нещо лошо. И когато едва ли не се създаде усещането, че думата „национализъм” е вече дамгосана, тогава може би същите среди, кръгове започнаха да хулят и патриотизма. Но като една реакция на всичко това в един момент се оказа, че все повече и повече българи възприемат себе си като националисти и желаят да бъдат представени политически от партия или организация, която изповядва национализъм. В резултат на всичко това какво се случи? Едно неотдавнашно социологическо проучване показа, че ако на изборите се появи единна националистическа партия, тя би събрала над 10, може би до 14-15 % от гласовете. Фактите обаче показват, че на тези избори националистическият сектор ще се появи силно раздробен – ето, много партии и организации – 6-7, с вашата партия включително, които ще се борят за този вот и той наистина ще отиде…

Ами, вижте г-н Петров, проблемът е в, така да го наречем, сбъркания ентусиазъм, когато се използва национализма. Национализмът като идеологическа крайност, на което бяхме свидетели през годините, както го демонстрират определени политически сили във днешно време, този национализъм в крайностите си ние от БДФ също го осъждаме. Защото той провокира агресия. Това е национализъм, който е лицемерен от една страна…

България на три ракии.

Не, разбирате ли, не може да се твърди, че европейските инвестиции в България са пагубни за страната ни, а в същото време руските инвестиции няма да са такива. Това за нас категорично е един лицемерен национализъм.

Това естествено означава, че по принцип инвестициите са нещо добро, когато срещу тях има една държавна политика, която защитава националния интерес. А от колкото повече места идват, толкова по-добре.

Отговорното управление на една държава – на България – е това което отчита националните интереси и, разбира се, националния идеал. Но това днес, в съвремието ни се провежда със съответни политики – както външна политика, така и политика по отношение на икономиката на България, така и политика по отношение на човека, на гражданина на България. Защото днес националният интерес, това е благосъстоянието на човека; основният национален интерес това е просперитета на хората на България. Затова и ние днес участваме не в някакъв механичен сбор на националистически организации, за да се явим на изборите, а напротив, участваме в коалиция с друга политическа сила – Демократи за силна България.

Веднага естествено идва въпросът, защо с Демократи за силна България?

Нашата позиция, нашето решение се базираше на това, че първо имаме обща цел и еднакви ценности, които изповядваме. Това особено е в сила при поставянето на България на първо място. Освен това тази политическа сила, с която сключихме споразумение за участие в коалиция, се състои от политици, които в годините на два пъти са изваждали България от икономическа и политическа криза, и то много по-тежка отколкото е тази, в която живеем днес. Това беше причината да си стиснем ръцете и да направим една обща програма, едни конкретни стъпки, които да предложим на избирателя. В името на един, бих казала, интегриран, всеобхватен план, национален проект, който да даде устойчивост на тези политики, които предлагаме и за в бъдеще. Устойчивост напред във времето, а не както, за съжаление, досега сме свидетели на едно лъкатушене на всеки четири години с нови политически ориентири.

Но при всички случаи, ние сме категорични, че истинският национализъм е този който утвърждава, който не руши, който не посяга на чуждия олтар (на което също бяхме свидетели), а който свещенодейства пред олтара на Отечеството. Това е заветът, който ние от БДФ сме получили от СБНЛ. Апропо те са изповядвали като кредо думите на нашия гениален български поет Пенчо Славейков: „Бог и България – единство в двойна плът; Бог и България на клетва ни зоват”. Всъщност тази клетва днес ние бихме искали да осъществим.

Трябва да ви кажа, че една значителна част от хората, които гледат нашето предаване, със сигурност изповядват националистически идеи. Обръщайки се вие към тях и представяйки Български демократически форум, с кои послания бихте желали да привлечете тези наши зрители за съидейници, симпатизанти – евентуално да гласуват за вашата коалиция на изборите на 12 май, съпоставено с други националистически партии и организации?

На първо място винаги остава нашето кредо, което е „За национално мощна и социално справедлива държава”. На второ място ние слагаме на преден план като приоритет знанието – знанието като най-големия капитал на една нация. Което респективно означава инвестиране и в образование, и в култура, и в себеусещане за принадлежност към това Отечество, което имаме. Безспорно това са и конкретните политики, които са свързани със социална политика, с политика по доходите на хората, с политики, които да дават сигурност и на човека, и на икономическия субект. Това са конкретните стъпки, които ние също предлагаме.

Благодаря Ви, г-жо Толева, за днешното участие!

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>